СОУ за европейски езици
"Св. Константин-Кирил Философ"

гр. Русе, ул. "Студентска" №10

Български ученици – победители в международната олимпиада по руски език 8 юли 2008 г.

306 ученици от 36 държави се състезаваха на Международната олимпиада по руски език, проведена в Москва. В ХІІ издание на конкурса сред абсолютните победители е българската ученичка Деница Дзипалска - 73 СОУ, София.
     С Диплом І степен са удостоени Христо Бошнаков, Валентин Иванов и Лора Микова, ученици в 133 СОУ, София.
     Дипломи ІІІ степен получиха Александра Фирсова - VІІІ СОУ, Варна, Даниела Петрова и Александра Токаджиева от гимназия за европейски езици в Русе, Илеонора Йосифова - 133 СОУ, София, Максим Василев, гимназия за изучаване на чужди езици в Плевен и Олга Никонова, гимназия за чужди езици, Бургас.
     Със специална номинация бе отличен Валентин Иванов, 133 СОУ, София. Ръководител на българския отбор е Радостина Кунчева, старши експерт по чужди езици в Регионалния инспекторат по образованиe, Шумен.
     

Пет езикови гимназии с най-високите балове

В първата петица на училищата с най-високи балове за прием на седмокласници са езикови гимназии, показват данните от първото класиране, оповестено от Регионалния инспекторат по образование в София вчера. На първо място с минимален бал от 32,4 при максимален сбор на оценките от изпитите и дипломата 36 е 91-ва Немска гимназия. Веднага след нея се нареждат Първа английска с 31,7, Испанската с 31,1, 73-то училище, известно като втора немска, с 30,5 и Френската с 30,1. Едва на шесто място е Софийската математическа гимназия. Къде е приет даден седмокласник може да се провери чрез ЕГН на сайта на Министерството на образованието и специализирания за кампанията интернет сайт - www. 7klas.mon.bg.

Обещаните 650 лева учителска заплата - само в големите училища

Общините се оплакват от ниската издръжка, която изяжда от възнагражденията
     Средна учителска заплата от 650 лв. от 1 юли засега остава блян за голяма част от учителите от малките училища. На подобна сума могат да се надяват преподавателите от големите училища, показа проверка на "Сега".
     Сумата от 650 лв. средно брутно възнаграждение за учител бе обещана при учителската стачка през есента, когато правителството прекрати преговорите и обеща едностранно да изпълни неподписано споразумение за подобна средна заплата. До 1 юли възнагражденията се изчисляваха според наредба на МОН, която обаче бе отменена и от началото на месеца определянето на заплатите е децентрализирано и се определя от общината и директорите. Просветният министър дори обяви преди месеци, че с новата система на места добрите учители ще вземат до 1000 лв.
     Досега преподавател без стаж започваше с основна заплата от 368 лв. От този месец стартовата заплата на педагозите е 450 лв. и това е единственото изискване към директорите. Отпадат добавките към заплатата за стаж и професионална квалификация. Например до 1 юли учител с 25-годишен стаж и с най-високата степен на квалификация получаваше основно възнаграждение от 518 лв.
     Зам.-кметът на Варна Коста Базитов гарантира, че в местните училища средната учителска заплата ще надхвърли 650 лв. Директорите на учебните заведения обаче не са на това мнение. Някои се оплакаха пред "Сега", че реалната издръжка на ученик излиза 1400-1500 лв. , а в момента е 980 лв. Въз основа на тази издръжка се формират бюджетите на училищата, а оттам и заплатите. Синдикатите настояват за уравниловка на заплатите, но общината не приема идеята. От Съюза на работодателите в системата на просветата се оплакаха, че общината не е разработила допълнителни критерии за оценка на учителския труд. Такива има само за директорите на детските градини. В зависимост от броя на групите в забавачницата стартовото им възнаграждение е от 500 до 700 лв.
     Не по-различна е ситуацията и в Пловдив. В учебните заведения, за които средствата не достигат за ток, вода и отопление, увеличението на заплатите ще бъде символично - 5-6%, поясни зам.-кметът по образованието Георги Шопов. Според него директорът не може да увеличи работната заплата дори при евентуален ръст на издръжката на един ученик, ако парите не стигат за издръжката на учебното заведение. Училищата с повече деца ще постигнат 650 лв., но в малките школа, където парите не стигат за издръжка, повишението няма да е до това ниво.
     В момента се провежда договарянето между община Бургас, работодатели и синдикати. Училищата с по-голям брой ученици и съответно по-големи бюджети ще успеят още през юли да достигнат средна брутна заплата за педагогическия персонал от 650 лв., прогнозира зам.-кметът Йорданка Ананиева.
     В Русе нямат информация за средната брутна заплата, защото от 1 юли е в правомощията на училищните директори, коментираха от общината. В Търговище очакваното увеличение е около 10%, но решението все още не е минало през общинския съвет, обясниха от отдел "Образование". В момента средната заплата на учител е около 530 лв. След увеличението нивата в някои учебни заведения ще достигнат 650-700 лв., а в други училища ще бъдат около 600 лв., прогнозират общинските експерти. Според тях малките училища по-трудно ще осигурят ръст на доходите. Общинската администрация в Малко Търново очаква заплатите да се повишат между 10 и 20 на сто. Общината е малка и вероятно сума от 650 лв. ще може да се получава само в СОУ в града, обясниха от общината.
     Нямаме данни за учителските заплати и в момента нито една институция не може да каже какви са възнагражденията, коментираха от учителските синдикати.
     СТОЛИЦАТА
     В София заплатите на учителите в училищата ще се увеличат с около 15-20%, а в крайните райони ръстът ще бъде около 14 на сто. Възможно е да има училища и с над 20 на сто увеличение, поясни зам.-кметът по образованието Йорданка Фандъкова. В някои училища ще бъдат постигнати нива от 650 лв. и при разумна оптимизация на персонала ще има достатъчно средства, смята Фандъкова. Не достигат обаче средства за издръжката на учебните заведения. Преди дни зам.-министърът на образованието Кирчо Атанасов пое ангажимент да се обсъди по-високо увеличение на издръжката на 1 ученик от крайните райони на София.
     Правителството планира да увеличи издръжката на 1 ученик със средно 10.4 на сто със задна дата от 1 юли. Дори и след евентуалното увеличение обаче дефицитът в София ще бъде около 4 млн. лв., изчисляват от общината.
     

Стипендии за 1500 талантливи деца

1500 стипендии за талантливи ученици отпуска фондация "Комунитас". В конкурса "1000 стипендии" за учебната 2008-2009 година могат да участват ученици от VI до ХIII клас, съобщиха от фондацията. Поне 40% от стипендиите са за ученици в неравностойно положение. Това са деца от семейства с месечен доход на член от семейството под 170 лв., деца сираци и полусираци и деца с увреждания. Социалният фактор обаче не отменя нуждата от показване на специални умения и таланти.
     До 31 юли желаещите трябва да изпратят документи във фондацията http://1000stipendii.org/?p=2&m=1. Победителите в раздела за високи умения и постижения ще получат стипендия от 500 лв. за цялата учебна година, 200 лв. кредит за книги и възможност за консултации с видни учени и специалисти. Ще бъдат раздадени 100 стипендии за изключителни постижения и талант в размер на 1000 лв.
     

Програмата по български е натоварена с излишни термини

Няма нищо лошо в допълнителните образователни услуги, казва ст.н.с. Руска Станчева от Института по български език на БАН
     Ванина Стоянова
     - Д-р Станчева, тестът по български език и литература удачна форма ли е да се проверят знанията на кандидатите за гимназиите?
     - Средната за страната оценка от изпита - 4.53, на пръв поглед изглежда доста обнадеждаваща. Преобладаващата оценка е "много добър" (т.е. в границите 4.50 - 5.49) и ако само върху тези данни правим изводи, не би трябвало да се тревожим за грамотността на седмокласниците. При по-задълбочен анализ обаче трябва да разсъждаваме и върху това дали пък тестът не се е оказал лесен, как е построен, какви са данните от отделните му задачи, т.е. върху качествата му на надежден инструмент за оценяване. На сайта на МОН са представени наблюдения за постиженията и пропуските на седмокласниците въз основа на преразказа, но не и върху данни от теста. А за по-сериозен анализ е нужна съпоставка на резултатите и от теста, и от преразказ.
     Няма спор, че тестовият формат е с много по-големи предимства от писането на съчинение-разсъждение. Той е много по-икономичен и рационален, защото с него за кратко време се проверяват цяло ветрило от знания и умения. И много по-обективно. Не така стоят нещата при преразказа, където има по-голяма доза субективизъм, независимо че оценяването се прави въз основа на предварително разработени критерии. Но в изпита трябва да присъстват и двата компонента. Искам обаче да изтъкна, че по отношение на разработването и стандартизирането на тестовете има още доста какво да се желае.
     - Преразказът беше ли подходящо избран като текст и съдържание ("Заложна къща" на Деян Енев)?
     - Това по мое мнение беше един успешен пробив, защото досега като че ли преобладаваха нагласите, че за преразказ непременно трябва да се дава неизучавана творба на български класик. Истината е, че някои от класическите ни творби в известна степен се нуждаят вече от културен и езиков "превод", за да достигнат посланията им до поколението на 13-14-годишните. Разбира се, изучаването на класиците е неотменна част от националната самоидентификация на учениците ни. Но за целите на изпита за гимназиите е много по-добре да се дава неизучаван текст от съвременен автор. Все пак текстът трябва да се подбира в съответствие със социалния и познавателния опит на децата. В този смисъл изборът на разказа "Заложна къща" търпи критика.
     - Има ли толкова сложни въпроси в теста, които да предполагат допълнителна подготовка извън училище?
     - Може да ви прозвучи малко еретично, но аз не виждам нищо страшно в това, че голяма част от родителите търсят допълнително обучение за децата си. В целия свят се предлагат образователни услуги извън системата на задължителното образование. Те съществуват, защото съвременното средно образование е с масов характер и невинаги могат да се задоволят индивидуалните образователни потребности на детето. Така или иначе децата не са еднакви, а и развитието им също не върви равномерно. От друга страна, часовете в училище по български език и литература не са и толкова много, защото петте часа седмично в прогимназията, разпределени между двата предмета - български език и литература - не са достатъчни. Програмата в прогимназиалния курс изисква да се овладява огромен корпус от понятия и термини, като наред с това трябва да се създадат и стабилни базови умения, необходими за по-нататъшна успешна реализация. Самото превръщане на знанията в умения няма как да се осъществи в пълна степен при тази претовареност на учебната програма. Предлагането и търсенето на образователни услуги не бива да се тълкува като резултат от това, че качеството на образованието е ниско. Противното е удобен повод за постигане на други цели - срещу политически опоненти, за критика на даден екип и т.н. От друга страна обаче обучението по български език трябва да се ориентира в много по-висока степен към изграждането на практически умения у децата, а не да е толкова насочено към овладяване на термини и понятия, които нямат отношение към повишаване на комуникативната им компетентност.
     - Да, но с всяка изминала година учебният материал се "смъква" в по-долните класове и е много обременен с термини, които сякаш отблъскват децата.
     - Онова, което затруднява и демотивира децата е, че учебното съдържание невинаги е съобразено с възрастта им. Ще дам конкретен пример с обучението по синтаксис. Това е най-абстрактната подсистема на езика и децата се затрудняват още в V и VI клас при изучаването на синтактичните явления. Причината е, че развитието на абстрактното мислене в тази възраст не съответства на степента на абстракция на самия материал. Крайно време е да се проумее, че децата биха могли да бъдат обучени на правилна пунктуация, без да е небходимо да изучават с толкова големи подробности видовете изречения по строеж. За съжаление не е мислено в тази посока и в новата учебна програма, тъй като в голяма степен материалът по граматика от VII клас е "свален" в VI клас, което за мен не е много удачно. Това демотивира децата и ги отблъсква от ученето.